От днес посетителите на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" имат възможност да се възползват от читалнята денонощно седем дни в седмицата. Това обявяват от екипа на библиотеката в профила си в социалните мрежи. 

Денонощната общообразователна читалня ще предлага възможност усамотение и тишина за четене и подготовка за изпит, работа или друг проект не само през деня, но и през нощта. 

Припомняме, че на 1 юли 2023 г. Библиотеката в Бургас за първи път отвори вратите си за денонощно ползване. Тогава кметът Димитър Николов обяви, че това е първата в страната подобна институция с такова работно време. През зимата библиотеката обичайно се връща в обикновен режим на работа, който е от 8:00 до 00:00 ч. 

Ново издание на „Бяла приказка“ от Валери Петров излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Лист“.

Книгата е илюстрирана от художничката Милена Вълнарова.

Герои в „Бяла приказка” са тъжен метеоролог, който пише стихове и приказки, черно коте, избягало от палавия Ваньо, любопитно еленче, хитро лисиче, сънливо мече, свраче, което обича естрадата. След куп премеждия в зимните преспи всеки от тях разбира какво е истинско приятелство. "В образа на метеоролога мнозина ще открият прилики със самия Валери Петров. Поетът тъгуваше за човешкото в човека, но се надяваше, че то няма да изчезне", посочват издателите.

"Бяла приказка" е част от сборника "Пет приказки". С него Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга през 1988 г. Произведението излиза през 1977 г., а през 1986 г., заедно с ос

„Поезия/Природа“ е темата на 16-ото издание на международния литературен фестивал „СтолицаЛитература“. Публичната му програма започва от 13 юни и продължава до 20 юни, съобщават организаторите от фондация „Елизабет Костова“.

По думите им тазгодишното издание на фестивала е посветено на взаимовръзката между поезия и природа в свят, в който природата не е романтично убежище, а въпрос на оцеляване. Във форума се очаква да участват поети, редактори, издатели, еколози и литературни професионалисти от България, САЩ, Ирландия и Шотландия. Програмата включва работилница по писане на поезия за младежи, поетически четения, лекции, дискусии и преводаческо ателие.

Работилница по писане и редактиране на поезия за младежи ще има на 8 и 9 юни в Северния парк и пространство „Светофар“. Водещи ще са Иван Димитров и Стефан Иванов. На 13 юни ще има литературно четене в галерия „Прегърни

Изложба показва селекция от 27 корици на въображаемото издание The Sofianer. Експозицията ще бъде подредена в градината „Кристал“ от 2 септември, съобщават организаторите.

По думите им въображаемото списание The Sofianer е вдъхновено от кориците на американското издание The New Yorker. Това е третата поредна година, в която се събират предложения визията на списанието, посветено на българската столица.

„Култовото списание The New Yorker със своя градски дух и класическа визия дава началото на глобално движение, в което градове от цял свят правят своите въображаеми корици. Така се появяват The Parisianer, The Tokyoiter, Le Montrealer, The Brusseler, The Milaneser, The Sofianer, а за първи път тази година и The Tarnovian, посветен на Велико Търново“, посочват организаторите.

Общо над 200 предложения за корици са били изпратени в рамките на

Двуезичните издания конструират символните модели на нацията, заяви доц. д-р Елена Гетова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив. Доц. Гетова представи доклада си на тема „Българска възрожденска журналистика: езици и идентичност (изследвания на двуезични издания от епохата на Възраждането)“. Тя проследи връзката между езика, народността и журналистическата мисия в първите български периодични издания.

Според нея двуезичните издания са толкова популярни, защото поставят проблема за контакта между културите и как се случва диалогът между тях. По думите „журналистиката по това време се превръща в трибуна за употреба на многоезичието и на нея българите могат да заявят своите национални идеи“.

Доц. Гетова открои значението на българския език като модел за национална идентичност, к